Те впити са в кота, кат своя държат. Стрелба с минометите шквално... Напираме в нея все бясна тълпа, кат във бюфета гаров. Пълзим пак към кота, в огнева полоса, бегом и бързо пак лягаш, и сякаш на кота една, ей така и път и съдбата се слягат. И вика „Ура“ тъй застива в уста, кога куршума ти гълташ. А седем пък пъти ти кота държа - и седем пък пъти я връщаш. И пак във атака не иска се днес, Земя - кат гореща е каша... Във осми път ще вземем кота съвсем - Ще вземем, днес кръвното, наше! А може да минем и тъй встрани, - Защо ние в нея се впихме?! Но точно е май всичко - път и съдби на тази се кота пресичат. И наши села, и гори, градове в една все те кота се сливат - във кота една на която съвсем съдбите със път се пресичат.
© Васил Станев. Превод, 2019