Сто сарацини все в прослава Ней убих, -
гибелта им в дама прекрасна посветих!
Но краля наш - тъй лукав бе -
в турнир той рицари зове.
Аз ненавиждам видни - всичките крале!

От Камелот за мен съперник е избран.
и с чужда гръд в бой прати моя лукав крал
Но в нежна гръд ми е сърце
копие мое там е все...
За мене все едно са кралските дела!

На гръд е негов герб - с бесило, ешафод.
Но дупка ще направя в този Камелот?.
Той днес - е първи фаворит,
към него крал благоволи.
Но днес за краля просто ми е все едно!

И краля каза: „Ще размаже вас без жал“, -
и със шега: „Ах, вече песен сте изпял!“
За червеи да съм храна,
За него да остане Тя...
Прости ме Бог, но аз презирам този крал!

Тук дават знак - един в друг, погледи ръмжат,
конете гоним, и все задъхани във прах.
Забрало вдигам аз - ох, да!
Ах, тъй вълнува се мой крал!..
Но слава Богу - не пука ми за този крал!

И свърши се - да си починат и поля.
Кръвта му лей се по стъблата на трева.
А краля мой, цял в бяс трепти,
на мене Тя принадлежи.
И днес не пука ми от моя лукав крал!

...Но с Ней тъй щастие във замък не озари -
щом краля прати в поход мен, сто дълги дни...
И не дочака моя идеал,
Но той е - крал, а аз - васал -
Май рано е да не ти пука от крале.