Дела! Мене все мъчат ме дела - всеки миг, всеки час, всеки ден! До край горя и времето, и аз - няма ме, - сянка все, сянка все! Ти чакаш... може, чакал уморен си - и тръгна, и спиш. И пак, - че може, мислено говориш с мен, ти... Сега ти трябва вечер една в дар така, в дар така. Ах, да, - Ще мога само да река! И пак! Във време нови са дела все у мен, все дела и дела... Да стигна, да успея и да видя...Не пак не успях не видях! Беда!. Сега ми се струва, за теб така и не успях. Така Все тъй в опашката стоя за съдба. Сега ти трябва вечер една в дар така, в дар така. Ах, да, - Ще мога само да река! Приятелки не виждам - все дела са у мен и без край все дела, - Съвсем Горят в миг с пламък тук дела - те на пепел съвсем! Живя Той чака, не дочака мен, и ден не пожела, - Така съвсем останах си и аз без дела. Сега ти трябва вечер една в дар така, в дар така. Ах, да, - Ще мога само да река!
© Васил Станев. Превод, 2019