Гули, гули гълъбче, и девойки кръшните! Оставете ми на памет в сърце що сте вършили. Я ме виж - не съм сърдит - все по тебе съхна все. Не от фронта инвалид - любовта - ме скъсва днес. И по-бързо с Ванко сте, Манки-годежарките! Що стоите, кат старици - божите глухарчета! Камък чука моя мил, силен той и ласкав е, - и от Англия дари сутиен - с два пласта е. Тука модата старей. Виж у нас в Австралия, много модно туй е днес в трите пъти талия. Аз не зная как е тук а, например в Дания в брак девойките влекат и при второ пожелание. Аз не зная, как у вас, а при нас във Франция, десет пъти в брак си - на и - без регистрация. Ох, греби, греби, греби, щото в бряг се врязваме! И не ставай рано ти - един на друг се радваме! Игла - без ухо лека Оля, Олга, Олечка, Поднеси на инвалида колкото, ей толкова! Там на пътя, на разклона дядо с млада стана сват. Мислят, че шега той пробва, - но е истина - това. Моя мил ей тук изпи чисто, докрай милата, - и настъпва с туй дори криза в свят топливната. Ти не вий, не мънкай все: Туй е криза - няма нефт И ти повече тук бой се, да не стане спиртна днес! Гледам аз: един род е все на този съботник - и един друг кумове или даже кръстници.
© Васил Станев. Превод, 2019