Исках в киното, но не ви пях,
даже братята ме тук поддържат:
че по книгата, мой Глеб май пя,
и цял МУР тези пет дни търпя,
но в Одеса Жеглов го задържат.

А и бузата ми запламтява, а,
а замлъква душата.
Кат от черна кутия запявам, а,
а тя все оцелява.

Напразно при Вайнери търсещи са -
на рода им дърво да обхванат.
Кой ли от тях приписа в Цариградски щита:
"Юбилеите правят все още така,
в юбилей те щом са, и кой плаща"?

В първа среща аз радостен бях,
но държах се не фамилиарно.
Малък брат бе небръснат - не брат -
и говори кат древeн пират,
че и батко пират - май е вярно.

Пих кафе - такова с цикория,
аз не казвам ни дума,
а пък Вайнери-братчета спориха
за Жеглов вдигат шум те.

В Лувър аз - тъй проклет да съм! - пробвай, налей!
По край вас - то ще падне за мен там.
Край безръката тази - дори, все лелей,
ищах да плюскам, братя, у вас - юбилей
е навярно... така, е с банкета.

Братя! Що ще сломи вас тъй все?
Даже да не сте яли и друго...
Здрави - а мисълта нишка тънка плете.
Всички чели са вас - и попитай добре
член..., о, не, - екипаж на "Съюза".

Аз днес слушам по "тяхното" радио,
не чух точно от воя,
нещо... "в чест, с юбилей на Аркадий е -
водят ги със конвоя..."

Все е делнично, сякаш те битови са.
Ние в радио все тъй си блеем.
Аз ще кажа на вас, че щом ще е така...
Водят във ве-те-о с конвой мирно все са -
и честит юбилей - юбилея.

За какво съм аз, там, или виж?
Извини - аз отивам с Аркади:
МУР - "напразно душата кривиш" -
Ей, момче, в място туй... Свършен си!
преди много работи Аркади.

Ако сред експонати окажат се
кресла тези подобни на стола.
Щом музеите наши откажат ги -
в Хонолулу ги нося.

Не го бройте ласкателство - не е съвсем,
не го бройте сега за каприз и,
не се стискаме, тук юбилея е, хей! -
Всичко що е от братя творено до днес,
се нарича така - "вайнеризъм"!