Един чудак от тези геолозите ми каза, от ботуш излял калта: "Глупаци на главите нам тук бог прати! Къде тук нефт - щом само е тайга? Парите вам отпускат - те са хиляди, градина детска стройте на брега: В Тюмен нищо тъй и не намира се - във блато само вкарвате пара!" В център депеши пращам от Тюмен, и: Вървят дела, съвсем полека все!.. А отговарят ми, че тяхното пък мнение, е малко "да" така при нас, повече "не" май е. Торбата пак не пълни се. "А с нефта как?" "Ще има нефт!" Отдавна са открити епидемии, и с маларийна треска бе - борба, - а дават резюме от Академия: В Тюмен със нефт - препълнена тръба! И без Бог в нефт е тук - и ще напусна аз: Щом няма Бог - не ще да има крал!.. Но само че, отвътре, с нос аз чувствам все, така под мен - не мъртва е земя! В център депеши пращам от Тюмен, и: Вървят дела, съвсем полека все!.. А отговарят ми, че тяхното пък мнение, е малко "да" така при нас, повече "не" май е. В торба храна, - е не - съвсем... "А с нефта как?" "Ще има нефт!" И нефта тръгна! Тъй в блата и в риска там, не за бутилка водка взехме бас - Тюмен, Сибир, земя ханти-мансийската, нефт струи от пори открити в нас. Моряка, със когото се ругахме все, - не помня аз от кораб бе какъв, - съвсем се сбърка и крещи изплашен днес: "Земя! Я вижте, братчета, - земя!" В център депеши пращам от Тюмен, и: Вървят дела, съвсем полека все!.. Извън съмнение, че - е месторождение, повече "да" е тъй у нас и малко "не" ще е... Бог има в нефт - узнах го туй, - той казал е: "Пробийте тук!" А бе фонтан и там искри отронват се, и Бога в лъча техен аз съзрях: До пояс гол, той беше там с бидони два и душ студен от нефта той прие. И оживя земя, и помня нощ тая, от хора в танца в радостна земя... Щастлив, че превишил съм пълномощия, да бяхме в риск - открихме вена в край! Вратите не отворих със депешите, ала бидоните попадат точно в цел: Един е пред врата на недоверие, а друг е на началник в кабинет.
© Васил Станев. Превод, 2019