Ту светлее на душата, ту мъгляво е, ту безоблачно навред, ту със сняг е. А пък времето ту бяга, ту разтяга се, не бърза, не се бави, ала все без ред. Завеса на кулиса е за мене прага. Не проумях, на проумях. Очаквам сбъднати мечтите - не миражи. Как чакам аз, как чакам аз.
© Васил Станев. Превод, 2019