А хриптяха в агония оди,
и задавени с кървав са нож,
поразени в сърцето рапсодии
и звъняха с разбито стъкло.

Път завършил свой жизнен със чест е,
и поеми са паднали в бой.
Така гъгне лирика все песен,
този изблика лебедов свой.

Кат дървета загубили сока,
тъй остават след смърт да стоят -
редовете в поезия цели са просто,
а не щат стихове да звучат.

Да мучи тя все в медно мучене,
химни музата карат да пей.
Отзвуча се така, за последно,
не звучи тя, тъй вече съвсем.