Дълбина, дълбина - във души ни е тя, в нея сърца двете плуват в едно, - прозореца да скрият свой. И нека в минало се ровят хора странните, и нека сметнат те, що струва туй на него дадено - отдавна има и цена за двама внесена е тя - с една любов, любов една. Хладно е, хладно е и стени бели все, - но сърцата две, бият в едно, и грей, - без прозореца свой! Но не дарява той цветя ей така, и не по случая, всяка жена във кафене, за най-добра - получи се. Тъй усмихва се и тя в прозорец, в хората така, и привиква да заспи сама.
© Васил Станев. Превод, 2019