Във левия ъгъл икона виси -
навярно са те молокани, -
по пода зебло у тях все си лежи,
и стъпкано с токове само.

Кревата и маса при тях е уют, -
и две - преди бъчви за вино -
аз сякаш днес бях в инвалиден приют -
тук минал с колосана риза.

И дадоха вино - от де ще е то! -
за рубла - две кани големи, -
а дядо, беззъб инвалид мен защо -
ме гледа в гърба тъй смирено.

"Желая успехи!" - тъй казах му аз . -
"Успех какъв мамка му точно!"
И пихме със него, стояхме в дима, -
започна веднага, започна!..

"А що, - той мълви - даде ми тази власт
за крак и за моите зъби!
С делата - до гуша - напиваш се пак -
и пак ти да ровиш все пътя.

Да бяха крака - то по бих аз успял,
обходил бих прагове много!
Но полза, аз мисля, - изкашля така, -
но полза би била не много".

"Що трябва ти дядо?" - с въпроса съм аз. -
"А трябва ми - малко съвсем е:
И Бог с тях с ЦК, - но виж там чека, за чека 
съдбата ми е интересна..."