Аз не пиех, не крадях панталон и гроша нито стария го знам, нито нов жаргона. Мен праснете по лицето, казвам ли лъжа, - кръст ви честен, не съм гепил ни една пара! При търгаши - казват ми някак е различно, - със какви са те пари, щом строят си вили. И реших при тях съм някак, на търгаш, се кръстя, честен съм - и не се плаша! - няма страх в мен също. Почна там обехаес - лепна ми делата, - демон се всели у мен - много страшен, братя: Ей веднъж дело беше в едро стока бе, - твар - проклет е този демон - половина взе! Демон кратко върши и - тъй разкриха скоро, - съд - приятен бе решил - жест за прокурора. По закона пращат ето - във пандиз така. Мен праснете по лицето, казвам ли лъжа! Аз не помня бащин дом, нежност с мама мила, снежна топка, моя срок, се лепи с години. Моля аз Върховен съд - волен да направи, - деца, булка чакат мъж който да ги храни!..
© Васил Станев. Превод, 2019