Аз все имам дълг пред другари, - и обратно - с дълг са те пред мен, но с дела са странните те някак те чудаци са, аз пък съвсем. Напишете ми писмо, братлета, подарете минутите две, - че животът мой е на парчета, вам по-малко ще ви се изпей. И зад себе си мост не палете, не рушете правен с карти дом, - Бог с тези, вървящи в бой последен за дълг, за жени са просто щом! Напишете ми писмо, братлета, и едва аз да бъда щастлив, - без заплата умирам аз вече, и от ласката ваша не пил.
© Васил Станев. Превод, 2019