Преминах всичко, туй бе то
и всичко махах.
Де кръв, де вяра, де нечий бог?
Аз - във средата.

От плен окови скъсал все, 
поех, без рани,
като химера съюз наш бе, -
тъй смешен, странен.

Така, избрал околен път,
сам дори лукав бях.
Аз знам, ще питат някой път:
"А брат ти Авел?"

И щом наяве, а не в сън,
аз с тях съм вкупом,
на гето, гени във мене са,
кат червеи  в труп са.