Затопли я до бяло, до белота,
че отвикнал от бяло съм аз!
Полудява от топло днес тялото
и трепери горещият глас...

Затопли ми, стопанке, банята до бяло!
Ще се паря, до смърт ще стоя!
В най-горещия край ще застана там,
сам и болката си да стопя...

Отмалял то горещо въздишам ли,
ще си плисна студена вода.
Ето, времето Негово, вижте го -
на гърдите ми в синя следа.

Затопли я до бяло, до белота,
че отвикнал от бяло съм аз!
Полудява от топло днес тялото
и трепери горещият глас...

Колко вяра в гората поваляхме!
Колко мъка лежи между нас.
На гърдите ми Сталин отляво е,
а отдясно - Маринка - анфас...

Ех, за вяра заветна и искрена
аз и в рая предсмъртен сам бях!
На гърдите ми вижте - изписани
татуирани глупост и страх...

Затопли я до бяло, до белота,
че отвикнал от бяло съм аз!
Полудява от топло днес тялото
и трепери горещият глас...

Беше сутрин. И рано, и рано бе...
Брат си даже почти не видях...
Две момчета ми бяха охраната.
До Сибир ходих, вързан за тях...

После в мини и в рудници, в кофите
се въргаляха черни лица...
До сърцата, надупчили профила,
се разкъсваха наште сърца...

Затопли я до бяло, до белота,
че отвикнал от бяло съм аз!
Полудява от топло днес тялото
и трепери горещият глас...

В тоя разказ ме втриса видяното,
от горещото пари тъга...
А в мъглата пълзи преживяното
и потъвам в гореща мъгла...

Ах, изчезва ли, ах, ще изчезне ли
тоя лик от живота, не знам!
Удрям здраво с метличката брезова,
да измия гърдите си сам!

Затопли я до бяло, до белота,
че отвикнал от бяло съм аз!
Полудява от топло днес тялото
и трепери горещият глас...