Умирам, виждам как тя все пред мен минава. Умирам от това и падам духом сам... До мен не и? е, знам, Париж я приютява, в Париж била, разбрах, но не и само там... И песни и? запях за северните тайни, и мислех си на "ти" ще мине с мене тя. Уви, напразно пях на теми неутрални, щом все и? едно от моите цветя... А сетне пях й пак, допуснал, че сме близки, намекнах и? дори за оня преди мен. До мен не и? е, знам, по улици парижки с Марсел Марсо била е даже някой ден... Захвърлил всички, виж - език да уча почнах, над речници лежах и станах ученик. Какво от туй, че тя е във Варшава. Точка. И пак е между нас различният език... Ще дойде, знам, и аз ще кажа: "Проше, пани..." Такъв ме приеми, до днес какъвто бях! Но все и? е едно, тя вече във Иран е. Да я догоня аз така и не успях... Сега е тук при мен, а утре ще е в Осло. Тя клопка е за мен, а аз в пустиня глас. И който бе преди, и който ще е после, сега е техен ред, а ще изчакам аз...
© Лозан Такев. Превод, 2002