В студове, в студове търсиш топъл адрес, топъл град, топъл град те зове. Дали Минск, дали Брест... Студове, студове... Неслучайно меним роден дом, роден праг, неслучайно ни мами градът. Търсим топлия бряг, неслучайно сме в път... У дома, у дома има, знам, топлина, ала срещи с приятели тук са за нас ето на и по-топли от юг... Знам понякога, знам, че догаря звезда. Тук си ти като никога сам и спасен от беда. Тук ли си или там?
© Лозан Такев. Превод, 2002