В суета на града, сред бензинния дим
се завръщаме с теб там, където...
Покорен е върхът, а върхът е любим.
Знам, оставихме там, знам, оставихме там и сърцето...

Не е нужно да споря и питам
сам доказвах и казвам на тях
най-добри върхове в планините
са онези, където не бях...

Който иска в беда да остане на път,
да избяга дори, без сърцето да пита!
Но се връщаме пак, покорен е върхът.
На земята и бог слиза в своя обител...

Не е нужно да споря и питам
сам доказвах и казвам на тях
най-добри върхове в планините
са онези, където не бях...

Колко вик и копнеж, в колко чувства ленен
е върхът. И зове, и зове песента ни.
Но се спускаме пак често или съвсем,
все пак длъжни сме тук, тук докрай да останем!

Не е нужно да споря и питам
сам доказвах и казвам на тях
най-добри върхове в планините
са онези, където не бях...