Умора, гущер сякаш, в костите пълзи,
сърнето с трезвата глава не е в двубой,
духът от скорости не ще се съблазни,
кръвта не се смразява на завой.

Слана любовна гърлото не го гори,
безстрастни нерви - ако щеш ги отпори -
провисват, както от пране провисва връв,
не ме вълнува кой кого - и нямам стръв.

Аз съм на кон.
Но ме пипни -
и съм свален.
Че само «не»
и само «ни»
остана в мен.

Вода не ща, болят ме зъби от това,
страня - събития и хора ме гнетят.
Лъкът ми валя се с прогнила тетива.
Стрелите счупени са - в печката горят.

Ме се напрягам и стремя, а някак тъй,
не ме вълнува даже този факт, а тъй.
Прозрачен - сякаш съм прозорец разкрилен.
Невзрачен - сякаш съм парче безцветен лев.

Аз съм на кон.
Но ме пипни -
и съм свален.
Че само «не»
и само «ни»
остана в мен.

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 
 
 

Не парят рани, нито белези болят -
стерилни бинтове ги газят от света.
Не ме вълнуват, не смъдят, не ме гнетят
ни мисъл, ни въпрос, нито мечта.

 
 
 
 

 
 
 
 
 
 

 
 
 
 

От гравитацията вече съм сломен,
лежа - бесилката е по-далеч от мен.
Сърцето тръпне, сякаш не е в мен. Поне
да ида, гдето има само «ни» и «не».