Нашият разказ започва с въпрос. Даже Алиса едва ли ще каже нещо остава ли нейде - какво? - след като приказката се разкаже? Де е вълшебният рог и къде чудната приказна фея се носи? А? Е!.. Ето, братле, точно в това е въпросът. Не се разтварят просто тъй, разнесени от вятъра, разказаните приказки, видяното в съня. Преселват се те в странната страна на чудесата и ще се срещнем пак с тях в тази приказна страна. Много неясни и чудни неща има в страната истава така, че някога просто трепериш от страх и ти се иска дори да заплачеш. Питам, щом пропаст по пътя те спре, назад ли ще хукнеш или ще прескочиш? А? Е!.. Ето, братле, точно в това е въпросът. Добо и зло и тук, като навсякъде, живеят, но те са разделени на различни брегове. Разхождат се истории по пътищата в нея и носят се фантазии на тънички нозе. Много ви моля накрая, деца, да ме познавате от днес нататък. Птица съм в тази вълшебна страна, птицата Додо ми казват в страната. Но и Алиса не ще разбере птица ли всъщност съм или какво съм. А? Е!.. Ето, братле, точно в това е въпросът. А в чудната страна се случват разни приключения, Без граници е тя, не трябва ходене до там, ни бягане, ни плуване, не трябва и летене, а трябва просто много силно да поискаш сам.
* * *
Разказът няма да свърши след края. Помниш ли, ние те питахме даже, нещо остава ли нейде - кой знае? - след като приказката се разкаже. Мисля, че даже Алиса добре всичко да види едва ли ще може. А? Е!.. Ето, братле, точно в това е въпросът. А някой пожелае ли отново да пътува в страната на мечтите, на добрите чудеса, то даже и това, което само му се струва, той ще намери в чудната загадъчна страна.
© Анна Колчакова + Весела Генова. Превод, 1990