Нейде някога живя глупак несносен. В девет царства него вятърът го носи. Но веднъж изведнъж за беля от отвея чак в десетата страна. Рев до бога, но така и ти се пада! Друг път коня на обратно не възсядай! Ей, глупако! Сред полето три разкошни стола чакат. Разтрепери се от щастие глупакът. Надпис имаше: "За гости", "За князе", а над третия: "Престол за царе". В миг на първия намести се глупакът и от радост чак присви го под далака. Ей, глупако! Не глупак, ами глупак и половина! Изведнъж се появиха мед и вино, позлатени блюда със какво ли не и глупакът се нахвърли да яде. Щом трапезата той до троха омете, покатери се на стола на князете. Ей, глупако! И веднага бившият глупак се сети, че е станал почти първи сред мъжете. Моментално свика цялата войска и започна да се готви за война. От това така всесилен се усети, че премести се на трона на царете. Ей, глупако! В миг ръцете грабнаха сами печата, развилня се в миг, разтропа се глупакът: "Пет пари не давам ти отде се взе, ще ядеш пердах и Бог да си, момче!" Ако някой бе до него в тоз момент, то не би му казал, вярвам, комплимент. Ей, глупако! За глупак - глупак е, но добър нали е, взе та даде заповед за изобилие. Ала тронът не понася номера - взе да скача и глупакът излетя. И събуди се глупакът му наивен на сеното - както майка го родила. Ей, глупако!
© Анна Колчакова. Превод, 1990