Най сетне! Вече аз съм аз! Страхът мълчи, във зиналата скална паст се строполи. Причина нямам да се спра и тъй - напред! И може всеки връх в света да бъде взет. Сред пътища незнайни там един е мой. Един рубеж незавладян - за мен е той. Снегът безбройни имена таи във плен и ето - моята стена очаква мен. Сияе в ледени лъчи върхът облян. Гранитът нечии следи си спомня ням. Вървя към своята мечта и вярвам аз във чистотата на снега, във нечий глас. И нека минат дни безчет, аз вече знам - съмнения и страх проклет преборих сам. - Успех, щом тръгваш ти на път! - шептя вода... Но кой, не помня, бе денят? Ах, сряда, да...
© Анна Колчакова. Превод, 1990