Мостове няма, по-дълбок е бродът,
и виждам черепи да се кълбят,
затворен е и изходът, и входът,
и към тълпата води всеки път.

Запрегнати, конете галопират,
светът е тесен - осъзнаваш ти,
кръгът - голям, но крив - ориентирът,
в затворен кръг тълпата се върти.

В дъжда - пробита, смачкана палитра,
нахлува в полонезата галоп,
ни миризми, ни тонове, ни ритми,
и задуха тежи - като в окоп.

И ни безумство, нито вдъхновение
не може този кръговрат да спре.
Нима това е вечното движение
и онзи наш безкраен път напред?