Аз не обичам изхода фатален,
умора от живота няма в мен.
И сякаш климатът не е нормален,
ако не пея песни ден след ден.

Студеният цинизъм не обичам,
а от възторга мравки ме пълзят.
През рамото ми мразя да надничат -
писмата ми с чужд поглед да четат.

Аз не обичам и полунещата,
и грубиянството с безочлив глас.
Аз мразя в гръб, когато е стрелбата,
стрелбата в упор също мразя аз.

Аз мразя версии във вид на клюка,
съмненията, всяка суета.
Когато по стъкло ми стържат с кука
и галят - срещу косъма - с дланта.

Аз мразя ситото самодоволство -
то по-добре пропадай сам без вест!
Боли ме, че честта е фраза просто,
че клеветата е на почит днес.

Когато чувам някой да проплаква
в гърдите ми не трепва жалостта:
насилия, безсилия - еднакво
ги мразя - жаля само за Христа.

Аз ненавиждам себе си в страха си.
Но бият ли невинни скачам пръв.
Аз мразя да протягат лапи мръсни,
в душата ми да плюят с гнусна стръв.

Аз мразя и манежи, и арени -
там сменят милион за грош през смях!
Да дойдат най-големите промени,
аз няма пак да ги обикна тях.