Този шум не е на свършека знак,
нито е ехо от сто детонации.
Кой между тях е най-виден глупак,
спореха трима велики глупаци.

- Тъп се родих! Имам ум на молец! -
виеше първият. - Не е ли ясно?
Даже в устата си нямам мъдрец -
аз остарях, а пък той не порасна!

Но не приеха такъв аргумент.
Както и да го разглеждат - не става.
Нямаш в устата мъдрец? Но, момент..
Друго си имаш, нали? Е, тогава?

Вторият вдигна припряно ръка:
Аз пък, каквото да правя и струвам,
виждам нещата съвсем не така,
както в действителност те съществуват...

Гледай с какво ни се хвали! Простак! -
Със слабостта на едно поколение.
А и доказва един такъв факт
само влошено с годините зрение.

Третият, груб като каменен ръб,
стисна юмруци, посипа проклятия:
- Само аз тука съм истински тъп -
нямам за нищо в живота понятие!

Дълго с налети от ярост гледци
спориха те. И накрая полека
тръгнаха - трима велики глупци
с глупав вървеж по глупашка пътека.

Стигнаха бряг цял обсипан в синчец.
В бъчва, като в единична килия
там си живееше кротък мъдрец.
На мъдреците им дай самотия...

Той ги посрещна с разумни слова:
- Схващам проблема. Кои сте, разбирам.
Но за какво ви е всичко това?
Ето кое моят ум не побира...

Или богатството ви не расте?
Или пък малко сте си пакостили?
Я не бъдете, каквито не сте.
И не хабете за глупости сили.

Само не влизайте в спор през глава
кой е най-главният - и ще ви светне...
Хайде, вървете си, а след това,
ако желаете, пак наминете.

Влезе той в бъчвата, стар и брадат,
мир закопнял след такова занятие.
И умълчани поеха назад
Тъпия, Глупчото и Глуповатия.

Крачат...В гърдите им мъка кипи:
- Мъдър е старият, няма съмнение!
Но на глупците светът се крепи.
Жалко - не ни изрази уважение.

Те ще наминат отново в нощта:
Хайде, излезте! - ще викнат нещастника.
Нямаше да е печално това,
ако не бяха глупаците властници.

Нашата приказка, както личи
свършва накрая - и ето я точката.
Днес в единочка мъдрецът мълчи.
Как ли се чувства той там, в единочката?!