Жълти пламъци в съня...
И насън хриптя аз:
"До ще ден...А пък с деня
ще изчезнеш, хаос!..."

Ето - утрото е тук.
Ала няма радост.
Станал - пиеш с махмурлук.
Пушиш пак на гладно.

 
 
 
 

Влезеш в кръчмата. Уют.
Масички. Салфетки.
Рай за всеки нищ и шут.
А за птици - клетка.

В храма - смрад и полумрак.
Дякон окадява.
Не - и тук май нещо пак
не е както трябва.

Сам по хребета пъхтиш -
търсиш цел по-висша.
А на върха му - борче - виж.
А под върха му - вишна.

Склон, дори в бръшлян увит,
все пак би те радвал.
Но не е така, уви,
не е, както трябва.

 
 
 
 

Тръгнеш край реката пак.
Няма бог...Познато...
А по степта синчец и мак.
И път в далечината.

Покрай пътя лес голям.
Бабин Ягин кикот.
И завършва пътят там
с брадва на дръвника.

А коне танцуват в такт
плавно и безмълвно.
Досам пътя - хаос пак,
в края му - напълно.

И ни в храма, ни в леса -
нищо не е свято!
Не, момчета, в ред не са,
в ред не са нещата...