«За мен е тя! -
той зло крещя. -
А ти се смееш, гад, а ти нехаеш...»
«Върви си сам -
ти си пиян,
че ще се каеш, брат, че ще се каеш...»

А той: «Не искам и да зная, но
в таксито влизай с теб да се поглезим.
Броячът нека цъка... Все едно -
ще трябва да се разплатим, щом слезем!»

Не ми е жал
за всяко псе.
«Стой от греха далеч!» - зова към разум.
А той - зло псе -
за нея все.
«Млъкни, - му казвам, - гад, млъкни!» - му казвам.

Кипи в челото кръв с вино.
И аз с усмивка, за да съм любезен
му казах тихо: «Все едно -
ще трябва да се разплатим, щом слезем.»

Сълзи, молби
приемам с хлад.
Жадувам бой, как искам да се бия!
И искаш, брат,
не искаш, сват -
плати си сметката сега, плати я!

А вечерта - ням филм - гори встрани.
И мен души ме смях, защо не зная.
Броячът нека цъка... Но помни -
ще трябва да се разплатим накрая!