Срещу ни са осем. А двама сме ние.
Тъй сляпо войната избра.
Серьожа, поемай! Не сме късметлии,
но влизаме в тази игра.

От този небесен квадрат не ще сляза!
Не ме хвърлят цифрите в транс.
Днес вярно гърба ми приятелят пази
и значи че имаме шанс.

След мен легна "месер". Но пламна злокобно.
Прелитат машините с вой.
На тях не им трябва и кръст върху гроба -
стои на крилата им той.

«Тук първи! Тук първи! След теб са, по-живо!
Аз пътя им ще прекося!»
«Гмурни се във облака! Ще те прикривам.
Не чакай днес, брат, чудеса!..»

«Сергей, ти гориш! Парашутът, човече,
за теб е последният шанс...»
«Не, късно е! И срещу мен идват вече.
Е, сбогом. Аз влизам в таран...»

Знам, друг ще разчисти с тях нашата сметка.
Но в облачен пласт без следи
Ще литнат душите ни - два самолета -
пак заедно, както преди.

Ще мрънка архангел: «Ех, скука голяма!»
Но влезем ли в рая висок,
ще кажем на бога: «Пишете ни двама
в какъв да е ангелски полк!»

И моята воля ще моля да схване
и да я изпълни сам той.
Приятелят нека навеки ме брани,
тъй както в последния бой!