Проклинам се с душа от страх
разпъната:
в чужд коловоз се озовах,
на дъното!

Мечтаех полет към целта,
не пъплене.
А вече няма от калта
измъкване.

Че брегове от хлъзгав льос
обграждат този коловоз.

Кой прокара го? - питам се сам.
И как оше издържам - не знам.
Като тъп ученик след това:
"Коловоз, в коловоза..." - мълвя.

Но що от демон съм обзет?
Нахален съм!
Нещата тука са наред.
Нормални са.

Тук няма блъскане, а ред,
отстъпват ти.
Щом няма да си най-отпред,
добър ти път!

И пир след пир, и тост след тост
предлага този коловоз.

Схващам аз, на мълвата напук -
с много други попаднал съм тук.
Колело в колело. Гърди до гърди.
Като всички - ще стигнеш и ти.

Но в миг: "Пусни!..." - покоя с нерв
разби викът.
И влезе в схватка с пътя чер
наивникът.

Той в нея цял се пропиля
сред трапа ни -
и полетяха бутала
и клапани.

Пръстта за миг и встрани изри
и пътят му се разшири.

Тук се губи следата му в мрак -
отстраниха го тоя чудак,
да не пречи на тези отзад
да пътуват по пътя познат.

Но ето и при мен беда:
боксуване.
О, жива мъка е това
пътуване!

Да се побутне трябва тук,
а няма как.
Е, ще почакам някой друг.
Без паника!

Но няма помощ, крик, ни лост -
да, чужд е този коловоз.

И разплисква се в тиня и льос
този чужд, този чужд коловоз.
А с това, че го удълбочих,
аз надеждата в други убих.

Прониза ме и страх, и срам
до костите.
Придвижих се напред едвам
до мостчето.

Там гледам: пролетна вода
с бучене е
прорила изход... Свобода!
Спасение!

И плюят колелата кал
по този път опротивял.

... Ей, ти! Задния! Схващаш ли? Да?
Не след мен! - Туй е изборът прост.
Само моя е тази следа -
измъкни се по свой коловоз...