Хлъзгав лед е навред, хлъзгав лед... Дни и нощи подред - само лед... Вече няма ни пролет, ни лято, в броня хлъзгава свети Земята. Хора падат по гланца му блед. И дори над града, над рида Като пухче един да заплава, друг ще падне без глас на леда - хлъзгав лед е навред, хлъзгав лед! - и с крака ще го стъпчат тогава... Хлъзгав лед... Той уж няма вида на гигантска пързалка, но всъщност само звяр ще премине леда - хлъзгав лед! - и заставаш с рев, блед върху четири крайника също!
© Росен Калоферов. Превод, ?