Мирно с мама и със тате
си живяхме на "Арбат".
А сега съм в "Медсанбата" -
забинтован - на креват.

Медсестричка ни е Клава -
ясна като две и две.
Жив съседът ми отляво,
онзи вдясно - вече не!

И веднъж, като отровен,
този леви мой съсед
ми изтресе: "Слушай, момко,
а че ти си без нозе!"

Как така! Лъжа е мръсна
или някаква шега...
"Само пръстите ще клъцнем" -
докторът ми обеща.

Тоз, отляво, нищо друго
не признава. Ето пак:
ако през нощта бълнува,
темата е - моят крак.

И подсмихва се ехидно:
"Ще останеш инвалид.
Няма и жена да видиш -
отстрани се погледни!"

Ох, да бях в доброто здраве,
да не бях аз окуцял,
аз на този ляв - отляво
глътката му бих изял!

Моля Клава - кратко, ясно,
да опише моя хал.
Жив да бе съседът вдясно,
истината бих разбрал.