Аз през зли боеве половината свят извървях, пропълзях с батальона. И заслужих с това да ме върнат назад с ешелон в санитарни вагони. Спря колата пред родния праг. Онемял пред дома си изправен наблюдавах дима над покрива, как се издигаше някак си странно. А прозорците гузни поглед крият от мен и стопанката - зла и намръщена. Не припадна от радост, само плесна с ръце, завъртя се обратно - и вкъщи. И залая ме вързано псе. В стар килер полутъмен прекрачих. Нещо чуждо ме спъна в този гаден килер, откачих се и блъснах вратата. Там седеше до масата с крак върху крак, в моя дреха - на моето място, нов стопанин, жена ми подбрал под ръка... Затова и ме лаеше псето. Значи тъй! Докато аз “там” не броях ни минути, ни педи, всички вещи преровил е той в моя дом и по своему пренаредил. “Там” вървяхме на риска по острия ръб, все с надежда, че “малко остана”, ала смъртната рана удари ме в гръб и застина в сърцето - измяна. Стиснах зъби, но се поклоних. Волята си на помощ извиках: - Извинете, другарю, че се отби в чужди дом по погрешка войникът. Казах: - Мир и любов в този дом да цари. Бог съгласие вам да отсъди! А пък онзи с ухо не помръдна дори. Все едно - тъй и трябва да бъде. Залюля се подът под мен, но не тръшнах вратата отново. Само моят прозорец проблясна смутен и изпрати ме с поглед виновен...
© Христо Бондоков. Превод, 2015