Отвън за празника маси коват.
Докато застелят - ехти домино.
В май дните са дълги, но той е на път -
решено е всичко: едно към едно!

Пленени тълпи изгледа Москва мълчаливо.
С половин светлина довоенните лампи горят.
А някъде още в сърцата шрапнелът застива
и някъде още в тила им за пленник пълзят.

От прах знамената почистват - подреждат в колони.
Площадът блести обновен, излъскан и чист.
Но още на Запад вървят и вървят батальони,
жени пак се сбират, и плачат над черната вест.

От извор до ситост не пихме вода,
венчални халки не взехме в запас...
С порой ни завлече велика беда,
но ето - и тя си отива от нас.

Хартиени кръстове снеха, измиха стъклата.
И щорите - долу! Ненужни са вече - без тях!
Но още раздават в окопите спирт пред атака.
Той всичко прогонва: и мисли, и чума, и страх.

Почистват от сажди свещите на стари икони.
Молитви и стих сътворяват душа и уста,
но с алени кръстове идват към нас ешелони,
а в новините - ни намек, ни дума, ни глас.

Цъфтят в градините ранни цветя.
Свеж вятър отново земята прогря.
Ще има за всеки от нас - оцелял,
възглавница мека - зелена трева.

Не светкат в небето огромните аеростати.
През дните военни те бяха нашият щит.
Но ротните време ще имат - да станат комбати
и време ще има за всеки - да бъде убит.

Засвириха гръмко трофейните акордеони.
Сирени - мълчат. Ще тръбят за победата пак.
Но още на Запад вървят и вървят батальони,
а нам ни се стори - почти не останал е враг...