За път стегни се или в гроб легни, 
Да,  изборът е малък и безславен.
Обречени сме на пълзящи дни
и здраво сме с вериги оковани.

И някой като пълен идиот
повярвал е набързо и - готово!
Нима да си с вериги е живот
и избор ли е,  ако си с окови?

Получихме коварна милост ние -
като от врачки малоумен вой.
Смъртта от свой зад камъка се крие, 
отзад е също смърт,  но не от свой.

С душа-дърво в отеклото тело, 
мълчиме тук като нищожни пешки, 
а в мръсното,  фронталното стъкло
позорът ни се зъби със насмешка.

Оковите разбием ли на две, 
ний бихме му прегризали гръкляна
на онзи тип,  успял да окове
живота ни,  с измама да ни хване.

Нима таим надежда във душите?
Веригите ли теглиме едвам?
Защо ли с кокалчета блъскаме вратите
на рая,  във желязо обкован?

Войната има изход и цена -
предложиха ни я срещу размяна:
живот безкраен,  но срещу вина, 
живот срещу позор,  срещу измяна.

Но има ли такъв живот цена?
Не,  не е минат пътят наш,  спокойно!
Дори встрани от главната воина
възможно е да се умре достойно.

В слуз блатна ние няма да се гърчим.
Гнезда несвили в гнил и смраден кът, 
не ще умрем ний от живот измъчен -
ще оживеем и от вярна смърт.