В забранените дремливи
страшни Муромски гори
сган вампирска пакостлива
всеки минувач мори:

вият с вой във хор голям
упокойници...
А пък славеите там -
все разбойници.
Страшно,  та ад!

Кикимори тук се въдят
в омагьосани блата:
за да хлъцнеш - гъди-гъди!
и потапят ти плътта.

Конен,  пеши,  все е тая -
пипват,  падне ли, 
горски бесове се шляят
тук пропаднали.
Страшно,  та ад!

И мъже - търговец,  воин -
влезли в тъмната гора, 
кой несмислящ след запоя, 
кой от глупост просто спрял;

кой закъсал със причина, 
кой без - свърнал е, 
но оттука няма минал
и завърнал се.
Страшно,  та ад!

От една гора в чужбина, 
дето е същински ад:
бесовете като зинат, 
един друг чак се ядат, 

да творят зло съвместно
в пампасите, 
за обмяна на опит
довтасаха.
Страшно,  та ад!

Славей наш Разбойник главен
им устрои буен пир.
Откъм тях пък - Змей триглави
и слугата му - Вампир.

Пиха в черепи - до транс
се нажулиха, 
връз гробове виха танц, 
богохулиха.
Страшно,  чак ад!

Току хвръкна Змей Горянин, 
залюля едно дърво:
„Я моми,  Разбойник,  дай ни, 
та да видим кой какво...

Веселба да е голяма -
бяс до бяс!
Свършено е,  вашта мама, 
инак с вас!“
Страшно,  чак ад!

Славеят Разбойник кутре
не е,  той си има щит -
свирна,  кресна,  викна: „Мутра, 
гад,  презморски паразит, 

я без бой си поемай, 
изнасяй се
и Вампира си вземай, 
отнасяй го!“
Страшно,  чак ад!

До един завиха смело:
„Стига! Всичко ни отне!
Вещици ли сме,  не сме ли, 
патриотки или не?

На ти,  кръвопиец къркан, 
натовари се, 
но жени не барай,  не е
тук пазарище!“
Страшно,  чак ад!

И до днеска стари хора
помнят как кипя страстта, 
след вампирските раздори
как изтреби се сганта.

Свърши този страшен век
с безобразия.
През леса върви човек
безбоязнено.
Ни страх,  нито ад!