На парчета се разпръсна руската корона - Няма я държавата, няма го и трона. Животът във Русия, всичките закони - По дяволите да вървят! И ние, сякаш слепи под напора, Сякаш, хванати в трезора, Само кръв една с позора, Върху този свят! Няма как сами да промълвим, С кого да скъсаме, с кого да постоим. Кой е с нас и от кого да се боим, Накъде сега, кое да отстоим, Не знаем никак! Къде са дух? И срам? И чест? Къде са своите? Кои пък чужди бяха? Как до тука доживяхме? Нима не ни е мила нашата Русия? Позор за всеки, който без покой не може. За всеки, който го съмнението гложди: Може ли или не може Да убива? Сигнал - и вълчи зъби шия скършват, И като чакал на мърша, Остава само гарваните да привършат Да пируват. Хей, къде е легендарната ви твърдост, Къде е старата ви гордост? Да се почива днес е подлост: Пистолетът стиска твърдата ръка. Това е край - и край на всичко. Остана само избор личен - Изстрел в слепоочието или във врага!
1 Написано за спектакъла на Театъра на Таганка "Десет дни, които разтърсиха света".
 
© Румен Караколев. Превод, 2018