Тя всичко си има - и бельо, че и дом. А пък аз обитавам кьошето, при леля. Аз за нея, в музея бих влязъл със взлом. Но сега, си я гледам така и немея. Всяка вечер свети до късно у тях, И узнах, за бутилка, от портиера им Ванка - Вече тя, с киноартисти се среща без страх, И с един популярен артист от "Таганка". И докато във блока й имам ортак, Понаучих за нея и други нюанси - Брат й бил футболист на "Спартак", А баща й - референт по финанси. Ще й кажа, че все край стадиона кръжа, че "Спартак" обожавам, а защо не - и брат й. Ще й кажа, че предимно с министри дружа, Че играя, като любител, в театри. А у тях, а у тях на балкона - цветя, А у тях - закачени завески красиво, А у нас, а у нас и със трън да въртя, Само прах, гъста прах и наоколо - сиво. Нищо де! Ще си купя лотариен билет. И след туй не ще да чакам тъй дълго. И макар, по начало, да нямам късмет, Ще спечеля аз нова и лъскава "Волга".
© Румен Караколев. Превод, 2018