По кафявата лента се плъзгам от време,
Или е просто поредния сън ...
На кълбо се е свил чаршафът до мене,
Догарят огньовете вън.

Или свещите мъждят помежду ни...
Щом се събудя - лепкава пот, и боли -
Само в съня - дълго чакани думи,
Само в съня - ярък факел гори!

Като канибал - и измъчен, и болен,
Който самия себе си яде,
Гриза ръце, на сив чакал престорен:
Така е то, това е, тъй е де!

И сърце, и аорта извадете от строя -
Всеки орган може да бъде сменен.
Да върви по дявола, мъката моя...
Извадете ме - мене - от мен!

Блестящият път наш е смешен и кратък -
Идва време на бледия ден.
Съдбата разплиска се в миг, без остатък.
Който прощава - ще бъде простен.