Некрологът виси, като оправдание, За последния ми, смъртния ми слоган, И ще кажат за нас: какво съчетание, Сякаш са, като вода и огън. Щом светът разбере, кого е изгубил, Ще я осъждат - аз знам орисницата. Ще кажат: "Обичаше той..." - "А пък тя...", там и други, По причина? - "Муму" и плесницата. Ще бъде така - и корабите, и керваните, Ще прореват за траурната вест. От мъка ще запият капитаните, И по-суров ще стане Северът, от днес. Щом светът разбере, кого е изгубил, Ще я осъждат - аз знам орисницата. Ще кажат: "Обичаше той..." - "А пък тя...", там и други, По причина? - "Муму" и плесницата. И матросите, стиснали здраво щурвал, Ще обвиняват съдбата след ден. Ще извличат без радост поредния трал, Защо им е рибата - щом няма ме мен. Щом светът разбере, кого е изгубил, Ще я осъждат - аз знам орисницата. Ще кажат: "Обичаше той..." - "А пък тя...", там и други, По причина? - "Муму" и плесницата.
1 Написано за спектакъла "Последният парад".
 
© Румен Караколев. Превод, 2018