Погледнеш ли, ще кажеш, че е кит, А той делфин е - майстор на игри и танци. Човешкото лице се състои, От очи и незначителни нюанси. Ето: нос, уши, уста Различни цветове коса, Челюст - сила ли показва или тъпост? Да: има още чело, Отдалеч изглежда смело, А всъщност носи намек за престъпност. Бедата чужда отдалеч навява тлен, Имат и делфина, и кита съдба несладка, Не вярвай, че отвънка някой е тюлен, В очите погледни го - може да е и косатка. Ето: череп Съвсем е без коса, И по-надолу устни тънки, А пък лицето му - Едни уши с глава, И в мозъка със малко гънки. Огледах се назад, от птичи полет, Като в калейдоскоп, във времето се рея, - И спомних си безброй очи и всеки поглед, И пак ми се прииска да живея. Виждал съм аз носове, и мустаци, и кьосе, Устни, бузи, шии - всичко там; Езици и резци, Зъби и венци, Но не срещнах поглед прям. Приятелите в този кюп не слагам, Любимите си без да подозирам, Да се привързвам повече отлагам, И често в себе си и в другия се взирам. И нека бъбри си екскурзовода: За благородната уста, На волята, за признаците косни. Животът си е жив, А макети са това, Чак до кухините носни. Да си превежда този импозантен гид, За типовете римляни или германци. Не знае той: човешкото лице се състои, от очи и незначителни нюанси.
© Румен Караколев. Превод, 2018