На Марина
Елхите с лапи снежни тук зъзнат от студ,
Тук птиците шепнат тревожно.
Живееш в див лес, омагьосан от друг,
От който да избягаш не можеш.

Нека на вятъра черьомуха съхне в тъга,
Нека люляци, дъждовни да плачат,
Все едно, аз оттука ще те отвлека,
Във дворец, в който нещо песните значат.

Твоят свят чародеи за хиляда лета,
Укриха от мене далеч там,
И мислиш си ти, че няма по-щастливи места,
От този твой край омагьосан.

На листата нека да няма капка роса,
Нека луната се скара с небето.
Все едно, аз олука ще те отведа,
Във дворец, със балкон към морето.

Във кой ден и час, със свито сърце,
Ще тръгнеш към мен осторожно.
Когато аз теб, ще те отнеса на ръце,
Да те открият, където, ще е невъзможно.

Ще те открадна аз, с нежен устрем и грижа,
Не напразно този лес лудее по мене.
Съгласи се, на рай, макар и в сламена хижа,
Ако палатите някой заел е.