Навсякъде преметоха - да заличат следата...
Напук на ругатни, на плюнки и обиди:
Финал е хоризонтът, а лента - краят на земята -
Аз трябва хоризонта пръв да видя!

Облогът одобриха с половин уста - и ето -
Пресичат вяло баса със съдбата.
Условието е едно: пътуваш по шосето,
И само по шосето - без завой обратен.

Навъртам мили на кардана,
На проводниците успоредно карам,
Но пред мотора сянка прелетя - наверно -
Котка черна или някой в нещо черно.

Аз знам - във колелата неведнъж ще сложат прът,
Досещам се, в какво и как ще ме измамят.
Аз знам, къде с усмивка устрема ми ще запрат,
Къде през пътя ми верига ще поставят.

Но аз стрелките стапям - при тези обороти
Песъчинката като куршум излита силна -
И волана аз държа, мотора дрезгаво боботи
Ще успея, пък и с болка конвулсивна.

Навъртам мили на кардана,
На проводниците вертикално карам,
Гайките завинтват - не се бавете, вие -
Иначе, веригата ще е пред мойта шия.

Асфалтът се топи, протектори димят,
Във гърлото - трепти, от близката развръзка.
Разкъсвам с гола гръд проклетото въже -
Аз жив съм - свалете черната превръзка!

За този твърд облог кой ме предизвика -
Нечистоплътните във спора и разчета.
От риск съм заслепен, но както и да викам -
На завоите ще се разпръсна на парчета.

Навъртам мили на кардана,
Напук на кабели, вериги карам,
Загубилите, само, успокойте,
Когато се явя на хоризонта.

Моят финиш - хоризонтът - остава тъй далече,
Аз лентата не скъсах, но с веригата приключих -
И прешлените шийни, въжето не пресече,
Но от храстите, стрелба по колелата не изключих.

Във тази гонка не за рубли аз играя -
Но искаха от мен: "Дори за миг не стой там -
Узнай, а има ли предел - на земята в края,
И - може ли да се размести хоризонта?"

Навъртам мили на кардана,
Куршум не ще ме стигне - карам,
Но спирачките отказват - подлост -
И хоризонта прелетях на скорост!