Мостовете са изгорени, не остават бродове, Само черепи във тази теснота, Затворени са изходи и входове, Един е пътят - към безликата тълпа. Като коне впрегатни, свикнали с хомота, Доказвайки, как тесен е светът, В затворения кръг върви живота, Посока няма и необятен е кръгът. Дъждът разми забравена палитра, Галопът се превръща в полонеза. И няма аромати и цветя, и тон, и ритъм, А кислородът, който дишаме, изчезна. И ничие безумие, или вдъхновение, Кръговратът няма да възпре. Това не е ли - вечното движение, Самият непрестанен път напред?
© Румен Караколев. Превод, 2018