Другари наши, учени, кандидати и доценти! Измъчени от хиксове, от нули обладани! Молекулите разлагате на атоми, в проценти, А по полетата разлагат се, картофи неприбрани. От гнилоч и от плесени, балсами си улавяте И корени извличате, десетки всеки ден. Абе, какво си там играете, какво се забавлявате - Картофът ще изгние, на нивата, оплесенен. До Сходни с автобуса, росни, ранни, Оттам - във тръс, и само някои да реве - Пред картофите, нали сме всички равни, Със солчица, топли, на пюре. Сега Европа цялата на вангга слава чака, С лопата покажете тука здрав патриотизъм. А то, нахвърлили сте се, копаете по рака, Със скалпел кучета дерете, а това е бандитизъм. Другари наши, учени, захвърляйте ножовете И стига с тези опити - хидрид и анхидрид! Напред, към ремаркетата - станете от столовете, А гама-излъчвателят отдавна е открит! До Сходни с автобуса, росни, ранни, Оттам - във тръс, и само някои да реве - Пред картофите, нали сме всички равни, Със солчица, топли, на пюре. Елате тук семейно, с познати и приятели, Ще ви посрещнем с радост и ще кажете поне - Достатъчно от гените и хромозомите сме патили, Добре си поработихме, и ще почиваме добре! Другари наши, учени, Айнщайновци любезни, На Нютон следовници, на Менделеев и на Бор - В земята обща лягат останките ни тленни, За нея все едно е: апатити или тор. До Сходни с автобуса, росни, ранни, Оттам - във тръс, и само някои да реве - Пред картофите, нали сме всички равни, Със солчица, топли, на пюре. Така че, мили идвайте, в редици и колони, Макар и все химици, и не вярвате в Христа, Задушно ви е там до тези синхрофазотрони, А тук природа имаме, и мека е пръстта. Другари наши, учени, спестявайте си силите, Ако ви нейде стяга и не намирате ефект, Ний мигом ще довтасаме, с лопатите и с вилите, Ден-два ще се поблъскаме и всеки ще решим дефект! До Сходни с автобуса, росни, ранни, Оттам - във тръс, и само някои да реве - Пред картофите, нали сме всички равни, Със солчица, топли, на пюре.                
© Румен Караколев. Превод, 2018