Нейде някога живя глупак несносен.
В девет царства него вятърът го носи.
Но веднъж изведнъж за беля
от отвея чак в десетата страна.

Рев до бога, но така и ти се пада!
Друг път коня на обратно не възсядай!
Ей, глупако!

Сред полето три разкошни стола чакат.
Разтрепери се от щастие глупакът.
Надпис имаше: "За гости", "За князе",
а над третия: "Престол за царе".

В миг на първия намести се глупакът
и от радост чак присви го под далака.
Ей, глупако!

Не глупак, ами глупак и половина!
Изведнъж се появиха мед и вино,
позлатени блюда със какво ли не
и глупакът се нахвърли да яде.

Щом трапезата той до троха омете,
покатери се на стола на князете.
Ей, глупако!

И веднага бившият глупак се сети,
че е станал почти първи сред мъжете.
Моментално свика цялата войска
и започна да се готви за война.

От това така всесилен се усети,
че премести се на трона на царете.
Ей, глупако!

В миг ръцете грабнаха сами печата,
развилня се в миг, разтропа се глупакът:
"Пет пари не давам ти отде се взе,
ще ядеш пердах и Бог да си, момче!"

Ако някой бе до него в тоз момент,
то не би му казал, вярвам, комплимент.
Ей, глупако!

За глупак - глупак е, но добър нали е,
взе та даде заповед за изобилие.
Ала тронът не понася номера -
взе да скача и глупакът излетя.

И събуди се глупакът му наивен
на сеното - както майка го родила.
Ей, глупако!