Благодаря на вас, кореспонденти,
На всички, на които не успях да отговоря в срок,
Работници, узбеки и студенти,
На всички, дето писахте ми - да ви пази Бог!

И нека Бог да ви даде,
Животи два, Приятел вечен,
В умовете - светлина,
И добрина за всеки.

От стократно презаписваните ленти,
Хриптящия ми глас разчитахте по срички,
И нека Бог да ви даде, кореспонденти,
В ръцете - сили и успех на всички.

Но, пишат, че гласът ми не звучи еднакъв -
Ту хрипти, ту изподран и без покой
И молят ме амурските бараки:
"Володя, ти не пей за упокой!"

Какво да правя - нямам звънки бленди -
Звънят ви други, аз думите хриптя.
Обилието от некачествени ленти,
Вреди ми повече и от нелепата мълва.

Друг пита: - А попадал ли си в плен ти? -
Не, не съм воювал нито ден!
Благодаря на вас, кореспонденти,
Че тъй невярно сте разбрали мен.

И нека Бог да ви даде,
Животи два, Приятел вечен,
В умовете - светлина,
И добрина за всеки.

Приятели, и жалко, че не бойни -
От нивите, от струга, от море,
Благодаря на вас, за вашите нестройни
И даже неудачни стихове.

Ето на, чета: "Отдавна модата ти мина.
Иди си, дрезгав демон, творение на сатаната!
Защо ли ние, не месеци - години
Превъзнасяхме те чак до небесата!"

И пак писмо: "От водката умряхте!"
Да, вярно е - умрях, но и възкръснах в слава.
"А по доходи, нима на първо място бяхте?
Рубли три - за песен, че тъй и Крез се става.

А за писмата на висок, премерен стил,
И за вас добри слова ще стигнат още -
Що пращахте ме и на Темза, и на Нил -
И не жалехте мастилото и дълги нощи.

И нека Бог да ви даде,
Животи два, Приятел вечен,
В умовете - светлина,
И добрина за всеки.

На Темза вече бях, повтарям
И край Сена аз на кучи гръб летях.
Не ви обиждам - със същото ви отговарям -
И писмата ви до края не четях.

А вашите похвали, комплименти,
Авансите към мен - ценя.
От писмата ви, кореспонденти,
По-ясно виждам пътя и дълга.

Сержанти и моряци, и интелигенти -
Простете, не на всеки съм написал ред.
За вас аз пиша - моите кореспонденти,
Във тихи нощи песни, днес и занапред.