Рогът тръби: "Върви! Върви!" И се кокошини свита. Душата ловна е надве-натри От жили волски свита. Каква забава и какви идеи - Да убият лебедите бели! Стрелите се изтръгнаха отсреща. Стрелците имат остър взор, А тези лебеди, без спор, Днес имат първа среща. Живяла под самото слънце, там, Тя, при ярките звезди в небето, Където може да достигне само, Лебед силен във крилете. Носи се на крила могъщи В небесна шир трептяща! По необятни божи склонове, В такива дивни висини, Където ще да срещнеш ти, Само ангели и стонове. Но той настигна я и там, В мига щастлив унесен. Но беше този ярък миг Тяхна лебедова песен. Два бели ангела небесни, Те към земята полетяха с песни - Опасна стъпка сладка! От храстите, иззад дола, Следят ловците за това - Да бъде щастието кратко. Ето - изтриват потните чела Виновниците за това падение: Последна сбъдната молба - О, спри се, мигновение! Така се пеел този вечен стих, В пика на лебедовия триптих - На щастливите във едночасие. Те паднаха при нас, при земното Оставайки си там - при седмото При висшето небесно щастие!
© Румен Караколев. Превод, 2018