Как ще ми се диша сутрин рано, какво с очи ще разчета?
Пред буря въздухът е тежък, тежък и непредсказан.
Какво ще ми се пее днес, звук какъв ще доловя?
Птици знаещи тук пеят - от приказките персонажи.

Птица Сирин припява в градината,
Весело от гнездото зове.
С песен злачна, от душата извираща
Алкионът е чуден, но печален е все.

И под седемструнен звън
Надпяващи се ред по ред -
Самата птица Хумаюн
Надежда дава занапред.

В небето синьо, по камбаните прехласнато,
Камбани медни, камбани медни -
Ту се радват те, или пък си завиждат...
В Русия, куполите с кръста чисто златни са -
За да може Господ често да ги вижда.

Аз стоя пред нея - вечна тя загадка е,
Тя велика е и приказна страна -
Пред солено-кисело, но и горчиво-сладката,
Изворна, небесносиня, ръжена.

Пляскат в тлъста кал, ръждивата,
Конете тънат чак до стремена,
Но ме влачат чинно в държавата,
Разпухнала от сънни времена.

И след седемлунен сън,
Сякаш пътя осветява -
Самата птица Хумаюн,
Надежда тя ми дава!

Душата, бита и пребивана, обиждана,
Душата, изранена и подритвана -
Щом следи от кръв под ризата се виждат,
Със златни нишки ще я закърпя и обгрижа аз -
За да може Господ често да я вижда...