Ах, мили Ваня! На разходка из Париж съм - Каквото чувам и каквото виждам, В бележник пиша - впечатленията стигат, Остарея ли - ще ги издам във книга. За туй, че Ваня, ние с теб в Париж, Сме нужни, като в баня "ИЖ". Емигрантите им тук са второ поколение - Със тях се случват недоразумения: Все бъркат те имена, названия - И ти тук Ваня, за тях ще бъдеш "в баня". Изобщо, Ваня, във Парижа, щеш не щеш, Сме нужни, като в руска баня таралеж. С французойка аз чета романи, Приятели са ми сега Пиер и Жан, И по главите на безгрижни парижани, От кулата на Айфел плюх без срам. За туй, че Ваня, ние с теб в Париж, Сме нужни, като в баня "ИЖ". Известността ни, нашата, планетна, Особено се вижда отдалеч: В Парижката общинска тоалетна Има надписи със руска реч. Изобщо, Ваня, във Парижа, щеш не щеш, Сме нужни, като в руска баня таралеж.
© Румен Караколев. Превод, 2018