Под мен е лед, а и над мен - това ми се отрежда. Нагоре да пробия или отдолу се излиза? Изплувай, да, и не губи надежда, А там - на работа, в очакване на виза. Ти, лед над мен, пръсни се с пукот бесен! Във пот съм цял, наоколо звънят китари. При теб ще се завърна, като корабите от онази песен, Без нищо да забравя, даже стиховете стари. На 40 и нещо съм - и още малък срок, излишния. От теб и Господа опазен със старание. Какво да пея имам, изправен пред Всевишния, Пред Него имам аз какво да кажа в оправдание.
© Румен Караколев. Превод, 2018