Потапяме се! В неутрални води! Ние можем да плюем на лошото време. А ако ни открият - Локаторите ще известят за нашата беда. Спасете нашите души! Бълнуваме от задух! Спасете нашите души! Бързайте към нас! Чувате ни на сушата - Нашия СОС - все повече заглъхва, заглъхва и ужасът реже душите - наполовина. И разкъсва се аортата! Но на нагоре - не смеем! Там в ляво на борд, там в дясно на борд. Там право отпред в прохода чака - рогатата смърт. Спасете нашите души! Бълнуваме от задух! Спасете нашите души! Бързайте към нас! Чувате ни на сушата - Нашия СОС - все повече заглъхва, заглъхва и ужасът реже душите - наполовина. Но тук сме свободни! Това е нашият свят. Да не сме луди, да изплуваме в минно поле?! “Айде, без истерии. Ще се врежем в брега” Каза командирът. Спасете нашите души! Бълнуваме от задух! Спасете нашите души! Бързайте към нас! Чувате ни на сушата - Нашия СОС - все повече заглъхва, заглъхва и ужасът реже душите - наполовина. Изплуваме на разсъмване. Заповедта си е заповед! Ако ще умираш в разцвета си - по-добре да е по светло! Нащият път не е отбелязан. Нас ни няма! Няма ни! Но помнете - Нас! Спасете нашите души! Бълнуваме от задух! Спасете нашите души! Бързайте към нас! Чувате ни на сушата - Нашия СОС - все повече заглъхва, заглъхва и ужасът реже душите - наполовина. Ето, изплавахме! Но изход - няма! Ход - пълен напред! Натегнати са нервите! Накрая всички печелим. Край и начало - и ние се устремихме напред... Вместо торпедо... Спасете нашите души! Бълнуваме от задух! Спасете нашите души! Бързайте към нас! Чувате ни на сушата - Нашия СОС - все повече заглъхва, заглъхва и ужасът реже душите - наполовина.
© Филип Филипов. Превод, 2008